Доктор Мария Монтесори е родена в Анкона, Италия, през 1870 година. Мария Монтесори е определяна като първата жена лекар в Италия. Тя се е занимавала с научно-изследователска дейност, благодарение на която по емпиричен път е извела основните принципи на Метода Монтесори. Д-р Мария Монтесори е стигнала до прозрението за „попиващия ум”, чрез дългогодишно наблюдение на десетки деца, докато се е грижила за тях. Д-р Мария Монтесори е социален реформатор. Според нея, истинските причини за проблемите на нашата цивилизация са, че тя е построена върху нестабилна основа, тъй като изграждайки я, обществото взема под внимание само ценностите на възрастния. Според твърдението на д-р Мария Монтесори, детето никога не е получавало подобаващо място като творчески и социален фактор, нито са оценявани способностите и потенциалната му функция, като строител на социума. Цялата работа на д-р Мария Монтесори се основава на научни принципи, но също така Монтесори разглежда детството като продължение на сътворението. Очарователната страна на д-р Мария Монтесори е тази, че докато прави точни експерименти и наблюдения като учен, в същото време тя счита вярата, надеждата и доверието за най-ефективните средства в обучението на децата. За д-р Мария Монтесори образованието е цел на живота, която трябва да се преследва от раждането и да продължи до края на човешкия живот. Създаденият от нея Метод Монтесори подготвя децата за Живота, чрез подкрепата на вътрешната нужда на детето - „Помогни ми да се справя сам”.
Според д-р Мария Монтесори „попиващият ум” е най-изявената и ключова способност на детето в периода на ранното детство. Това е способност да се „попива” средата около него. Ако възрастните се възхищават на своята среда, то детето я „попива”. Всичко, което детето чува и вижда, оформя част от душата му. Предизвиква промяна у него. Проявата на „попиващия ум” е още от утробата. Това подсъзнателно умствено състояние е от творчески характер. Изгражда се според подтика на вътрешната сензитивност на детето. Детето се самосъздава като „попива” средата отблизо. „Попиващият ум” наслоява материал, от който детето ще построи съзнателния си живот.
Мария Монтесори разработва най-популярната методика за ранно детско развитие, която повече от век се прилага по цял свят. Нейният метод на образование е модел, в който децата с различни физически и умствени способности живеят и учат в естествена среда, в смесени възрастови групи (класовете са разделени на възрасти с разлика от 3 години, както следва:0-3 години 3 - 6 години / 6 – 9 години / 9 – 12 години), което много наподобява обществото, в което ще живеят като възрастни. Затова и за метода „Монтесори“ често се твърди, че „той подготвя децата не просто за училище, а за живота“.
Монтесори педагогиката е основана на връзката между готовността и „чувствителността“ на учащия (Чувствителни периоди). Всяко дете преминава през така наречените „отскоци“ в обучението през годините от раждането си до 6 години. Мария Монтесори обяснява това поведение с развитието на специфични области от човешкия ум. Според д-р Монтесори по време на тези „сензитивни (чувствителни) периоди“ детето е особено чувствително към определен тип стимули и може с лекота да придобие определени умения и знания.
Следвайки вътрешната си мотивация, детето в монтесори класната стая само избира какво, къде, кога и как да учи. В монтесори педагогиката детето е активната страна, а не възрастният. В монтесори класната стая детето има свобода на движение и избор. Тази свобода, от своя страна е възможна само и единствено в условията на внимателно подготвена монтесори среда, в която не липсват и правила.
„Помогни ми да го направя сам” – Мария Монтесори
Именно това е и основната задача на монтесори педагога - да поддържа специално подготвената среда, да наблюдава децата и да насочва процеса на тяхното развитие, свързвайки ги с внимателно подготвената монтесори среда. Монтесори педагогът трябва да помага на децата да се справят сами.
Според Мария Монтесори „Ръцете са инструмент на интелигентността“ и са тясно свързани с развитието на мозъка. В една добре подготвена от монтесори учителя среда, с естествени материали, отговарящи на техните нужди, децата работят свободно, изследват, докосват и се учат. Монтесори материалите имат вграден контрол на грешката, т.е. конструирани са така, че сами да се поправят в случай на грешка от страна на детето. Така детето успява лесно само да види къде е сбъркало и само да поправи грешката, без да е нужна намесата на възрастния. Контролът е в ръцете на детето.
Монтесори методът предоставя един по-добър старт на децата. Методът монтесори не само ги учи да четат, пишат и смятат, а също и да взимат решения, да правят избор, да решават проблеми и да планират добре времето си. Благодарение на това монтесори децата израстват независими, отговорни, емоционално интелигентни и уверени. Монтесори Методът развива у децата фундаментални житейски умения, любов към знанието, осъзнаване на себе си и другите, творчески подход и критично мислене.
Монтесори методът носи името на своя създател - Мария Монтесори, родена през 1870 г. в Италия. Основния принцип на система "Монтесори" е свободата и личният избор на детето. Метода следва и поддържа естественото развитие на децата, като развива у тях креативност, създава условия за израстване на самостоятелни, уверени и свободни деца.
Сигурна съм ,че много възрастни,като мен още изтръпват, когато чуят думите изпит, контролно, имам да уча. Често свързваме тези думи с тежки усилия, напрежение, неприятни, може и комични спомени. Колко ли здравословни проблеми сме си причинили опитвайки се да научим непонятна и практически необоснована информация? Защо трябва да причиняваме това и на децата си?
Е няма как ще кажете, всяка нова материя е сложна- сложна е за нас възрастните, за нас, защото нашите сензитивни периоди отдавна са отминали. За децата това е естествен процес свързан с тяхното развитие и израстване.
На база на дългогодишния си опит и наблюдение на децата, д-р Мария Монтесори не само е открила революционен образователен метод, тя е открила как всъщност работи детският специфичен ум. Или накратко, според д-р Мария Монтесори сензитивните периоди са такива периоди, в които децата възприемат определени знания много по-лесно, по естествен начин, без усилия и на игра. Тези периоди никога повече не се повтарят с тази сила. Научно е доказано в наши дни, че мозъкът на човека функционира при определени честоти. Така например при детето от 2 до 6 години работи на тета вълни (4-8 трептения в секунда) - по този начин мозъкът при възратния индивид може да работи само в състояние на транс.
Сензитивните периоди не настъпват изведнъж, а се проявяват в определени интервали от развитието на детето от 0 до 6г. - уникални за всяко дете, но и определени, поставени в точни граници от д-р.Монтесори. Можем да ги открием ако ги познаваме и само при внимателно наблюдаване на детето в определена среда даваща му „храната” за развитие на тези знания без пряката намеса на възрастен!
Основно сензитивните периоди в Монтесори педагогиката (кратка форма предлагана от AMI-Association Montessori Internationale) са:
- Развитие на речта (0 - 6г)
- Ред (1 - 3г.). За да се чувстват спокойни и уверени децата имат нужда от ред около себе си ( ред в околната среда, във взаимоотношенията, в действията и във времето). Внимание! Това е най-краткия период в който детето без усилия и на игра може да бъде научено на ред, който се превръща в навик и начин на действие и за напред.
- Сензорно развитие (0 - 5г.) – формират се представи за света чрез сетивата -определяне на качествата и свойствата на предметите.
- Развитие на двигателните навици (1,5 - 4г.) - целенасочени и осъзнати действия.
- Чувствителност към дребни предмети (2г.) - развитие на фината моторика.
- Социално възпитание (2,5 - 6г.) Създава се култура на поведение и социално взаимодействие.
В трудовете си д-р. Мария Монтесори посочва два основни принципа: първият - че задължение на монтесори учителката е да помага (само при нужда) и напътства, вместо да осъжда и вторият - че истинската умствена работа не изтощава, а по-скоро подхранва духа на детето.
От изключително значение в Монтесори педагогиката и също основни са следните принципи:
- Наблюдение. Обучените Монтесори педагози наблюдават работата на децата и настъпването на сензитивните периоди и оформят монтесори средата така, че тя да съдържа необходимата за развитието на всяко дете „храна”.
- Индивидуална свобода. Това е друг основен принцип в Монтесори педагогиката - свободният избор на дейност на монтесори ученика, чрез него се развиват дисциплина, чувство за ред и любов към работата, като самата работа е наградата, която децата търсят. В Монтесори средата има и строго определени правила създадени именно за да се уважи индивидуалната свобода на всяко дете.
- Подготовка на заобикалящата монтесори среда. Тя има за цел да освободи подрастващото дете от зависимостта му от възрастните. Най-важната черта на Монтесори средата е редът. Има определено място за всеки монтесори материал и след работата децата го връщат на определеното му място. Или Монтесори средата е подготвена, спокойна атмосфера, даваща възможност на децата да бъдат свободни да учат чрез собствената си активност, а монтесори средата е адаптирана към техните размери и интереси. „...образованието може да се разбира като помощ за разгръщане на вродените психични сили у детето. Това означава, че ние не можем да използваме общоприетите методи за обучение, които се основават на преподаване.” (М.Монтесори)
Монтесори средата е уютно и комфортно пространство, където има развиващи материали и децата се занимават на масички или направо на пода върху специални килимчета. Мария Монтесори подчертава, че средата трябва да е достъпна за детето и в нея има строг ред- всички монтесори материали са подредени в определени зони и детето има свободен достъп. Материалите във всяка зона съответстват на възрастта на децата в монтесори групата и това им помага да се чувстват успели в своите действия, дава им вяра, самочувствие и уважение към самите тях.
Зона на практическия живот: Това е зоната, в която децата усвояват необходими за живота практически навици. Тази зона им осигурява всички условия за развиване на самостоятелност, упоритост, отговорност, развитие на вниманието. (тук има монтесори материали, свързани с преливане, пресипване, закопчаване, почистване, вгнездяване и т.н.)
Езикова зона: Всъщност всичко в стаята на Монтесори детска градина е свързано по някакъв начин с езика. Но в тази зона са включени конкретни монтесори материали за езиковото развитие на детето, което е свързано с редица умения: развитие на фонемния слух, развитие на моторните умения, разширяване на речниковия запас, подготовка на ръката за писане.
Зона Математика: В тази зона децата се запознават и развиват елементарни математически представи. Като е важно да се отбележи, че в Монтесори средата обучението по математика е организирано на принципа от конкретно към абстрактно и всяко едно математическо действие се онагледява с добре познати за детето понятия и предмети. (съотнасят количество към брой като отброяват кестени, сравняват количества от миди и т.н.)
Зона за сензорно развитие: В своите наблюдения върху децата Мария Монтесори открила, че децата активно изследват света с помощта на сетивата: слух, зрение, осезание, обоняние и т.н. Точно монтесори материалите в тази зона помагат на детето да се развива хармонично и да се ориентира по-добре в света. Тук то развива всички свои сетива, като се учи да различава, групира и определя външните предмети, развива окомера и мускулната си памет. За Монтесори сензорното възпитание създава основа за развитие на мисленето и интелектуалната дейност, които от своя страна пък са база за изучаване на математиката и овладяване на писането. Работата с дидактичните материали от тази зона развива познавателната активност на децата.
Зона Космос (научна зона): Чрез монтесори материалите от тази зона децата имат възможност да навлязат в сложният процес на осъзнаване на своето място в света, природата, културата на различните нации. Тук децата успяват да систематизират знанията си за околния свят.
Д-р Монтесори повтаря, че е открила не образователен метод, а по-скоро истинската детска природа и нейните безмерни способности за развитие.
За разлика от детските градини, които прилагат традиционните образователни системи, методиката на Монтесори приема идеята за обучението чрез сетивата и директния опит, тъй като чрез докосване децата придобиват триизмерна представа за предметите. Така образованието следва и отговаря на нуждите на естественото развитие на детето. Д-р Мария Монтесори открива, че съществува връзка между движението и интелигентността, защото „ръцете са инструмент на ум“.
Академичното ниво и ежедневието в Монтесори средата вървят заедно, като всичко включено в учебния план за съответната възрастова група е вложено в монтесори материалите, с които децата работят. Така мисленето им преминава от нагледно- действено към абстрактно –логично. В Монтесори средата дейността на децата е по-важна от резултатите. Тук детето е активен участник в собственото си образование, развива се със свой собствен темп.
Докато в конвенционалната образователна система в България групите са разделени по възраст, в Монтесори средата те са разновъзрастови .Това поощрява развитието на социалните умения, като дава възможност на малките да се учат от големите,а по-големите се научават на търпение и толерантност. Така децата се чувстват самостоятелни, уверени в себе си и растат отговорни.
Средата „Монтесори“ прилича повече на дом – атмосферата е уютна и спокойна. Всичко е достъпно, на нивото на децата. В монтесори средата учителят не е водещ – той е само свързващо звено между средата и детето. Монтесори педагогът показва, дава насоки,поощрява уважението, творчеството, любопитството, поемането на отговорност, но без да се намесва в усилията , които детето полага, за да се справи само. „Помогни ми да го направя сам“ (М.Монтесори) Ролята на детето е активна – то само избира с кои монтесори материали, колко и къде да работи (на маса или на пода върху килимче). Монтесори учителят пооощрява естественото любопитство и му помага да прави собствени избори, за да придобие независимост и самочувствие.
И докато традиционната образователна система дава куп академични знания на децата, чрез методиката на д-р Монтесори те придобиват умения, които им помагат да растат като самостоятелни, уверени, отговорни и социално-адаптивни личности, без това да им пречи да напредват и в научните знания.