![](https://popivasht-um.eu/files/2020/07/montessori-header.jpg)
![](https://popivasht-um.eu/files/2020/08/1-210x210.jpg)
Доктор Мария Монтесори е родена в Анкона, Италия, през 1870 година. Мария Монтесори е определяна като първата жена лекар в Италия. Тя се е занимавала с научно-изследователска дейност, благодарение на която по емпиричен път е извела основните принципи на Метода Монтесори. Д-р Мария Монтесори е стигнала до прозрението за „попиващия ум”, чрез дългогодишно наблюдение на десетки деца, докато се е грижила за тях. Д-р Мария Монтесори е социален реформатор. Според нея, истинските причини за проблемите на нашата цивилизация са, че тя е построена върху нестабилна основа, тъй като изграждайки я, обществото взема под внимание само ценностите на възрастния. Според твърдението на д-р Мария Монтесори, детето никога не е получавало подобаващо място като творчески и социален фактор, нито са оценявани способностите и потенциалната му функция, като строител на социума. Цялата работа на д-р Мария Монтесори се основава на научни принципи, но също така Монтесори разглежда детството като продължение на сътворението. Очарователната страна на д-р Мария Монтесори е тази, че докато прави точни експерименти и наблюдения като учен, в същото време тя счита вярата, надеждата и доверието за най-ефективните средства в обучението на децата. За д-р Мария Монтесори образованието е цел на живота, която трябва да се преследва от раждането и да продължи до края на човешкия живот. Създаденият от нея Метод Монтесори подготвя децата за Живота, чрез подкрепата на вътрешната нужда на детето – „Помогни ми да се справя сам”.
![](https://popivasht-um.eu/files/2020/08/2-210x210.jpg)
Според д-р Мария Монтесори „попиващият ум” е най-изявената и ключова способност на детето в периода на ранното детство. Това е способност да се „попива” средата около него. Ако възрастните се възхищават на своята среда, то детето я „попива”. Всичко, което детето чува и вижда, оформя част от душата му. Предизвиква промяна у него. Проявата на „попиващия ум” е още от утробата. Това подсъзнателно умствено състояние е от творчески характер. Изгражда се според подтика на вътрешната сензитивност на детето. Детето се самосъздава като „попива” средата отблизо. „Попиващият ум” наслоява материал, от който детето ще построи съзнателния си живот.
![](https://popivasht-um.eu/files/2020/08/3-210x210.jpg)
Мария Монтесори разработва най-популярната методика за ранно детско развитие, която повече от век се прилага по цял свят. Нейният метод на образование е модел, в който децата с различни физически и умствени способности живеят и учат в естествена среда, в смесени възрастови групи (класовете са разделени на възрасти с разлика от 3 години, както следва:0-3 години 3 – 6 години / 6 – 9 години / 9 – 12 години), което много наподобява обществото, в което ще живеят като възрастни. Затова и за метода „Монтесори“ често се твърди, че „той подготвя децата не просто за училище, а за живота“.
Монтесори педагогиката е основана на връзката между готовността и „чувствителността“ на учащия (Чувствителни периоди). Всяко дете преминава през така наречените „отскоци“ в обучението през годините от раждането си до 6 години. Мария Монтесори обяснява това поведение с развитието на специфични области от човешкия ум. Според д-р Монтесори по време на тези „сензитивни (чувствителни) периоди“ детето е особено чувствително към определен тип стимули и може с лекота да придобие определени умения и знания.
Следвайки вътрешната си мотивация, детето в монтесори класната стая само избира какво, къде, кога и как да учи. В монтесори педагогиката детето е активната страна, а не възрастният. В монтесори класната стая детето има свобода на движение и избор. Тази свобода, от своя страна е възможна само и единствено в условията на внимателно подготвена монтесори среда, в която не липсват и правила.
„Помогни ми да го направя сам” – Мария Монтесори
Именно това е и основната задача на монтесори педагога – да поддържа специално подготвената среда, да наблюдава децата и да насочва процеса на тяхното развитие, свързвайки ги с внимателно подготвената монтесори среда. Монтесори педагогът трябва да помага на децата да се справят сами.
Според Мария Монтесори „Ръцете са инструмент на интелигентността“ и са тясно свързани с развитието на мозъка. В една добре подготвена от монтесори учителя среда, с естествени материали, отговарящи на техните нужди, децата работят свободно, изследват, докосват и се учат. Монтесори материалите имат вграден контрол на грешката, т.е. конструирани са така, че сами да се поправят в случай на грешка от страна на детето. Така детето успява лесно само да види къде е сбъркало и само да поправи грешката, без да е нужна намесата на възрастния. Контролът е в ръцете на детето.
![](https://popivasht-um.eu/files/2020/08/4-210x210.jpg)
Монтесори методът предоставя един по-добър старт на децата. Методът монтесори не само ги учи да четат, пишат и смятат, а също и да взимат решения, да правят избор, да решават проблеми и да планират добре времето си. Благодарение на това монтесори децата израстват независими, отговорни, емоционално интелигентни и уверени. Монтесори Методът развива у децата фундаментални житейски умения, любов към знанието, осъзнаване на себе си и другите, творчески подход и критично мислене.
Монтесори методът носи името на своя създател – Мария Монтесори, родена през 1870 г. в Италия. Основния принцип на система „Монтесори“ е свободата и личният избор на детето. Метода следва и поддържа естественото развитие на децата, като развива у тях креативност, създава условия за израстване на самостоятелни, уверени и свободни деца.
![](https://popivasht-um.eu/files/2020/08/5-210x210.jpg)
Сигурна съм ,че много възрастни,като мен още изтръпват, когато чуят думите изпит, контролно, имам да уча. Често свързваме тези думи с тежки усилия, напрежение, неприятни, може и комични спомени. Колко ли здравословни проблеми сме си причинили опитвайки се да научим непонятна и практически необоснована информация? Защо трябва да причиняваме това и на децата си?
Е няма как ще кажете, всяка нова материя е сложна- сложна е за нас възрастните, за нас, защото нашите сензитивни периоди отдавна са отминали. За децата това е естествен процес свързан с тяхното развитие и израстване.
На база на дългогодишния си опит и наблюдение на децата, д-р Мария Монтесори не само е открила революционен образователен метод, тя е открила как всъщност работи детският специфичен ум. Или накратко, според д-р Мария Монтесори сензитивните периоди са такива периоди, в които децата възприемат определени знания много по-лесно, по естествен начин, без усилия и на игра. Тези периоди никога повече не се повтарят с тази сила. Научно е доказано в наши дни, че мозъкът на човека функционира при определени честоти. Така например при детето от 2 до 6 години работи на тета вълни (4-8 трептения в секунда) – по този начин мозъкът при възратния индивид може да работи само в състояние на транс.
Сензитивните периоди не настъпват изведнъж, а се проявяват в определени интервали от развитието на детето от 0 до 6г. – уникални за всяко дете, но и определени, поставени в точни граници от д-р.Монтесори. Можем да ги открием ако ги познаваме и само при внимателно наблюдаване на детето в определена среда даваща му „храната” за развитие на тези знания без пряката намеса на възрастен!
Основно сензитивните периоди в Монтесори педагогиката (кратка форма предлагана от AMI-Association Montessori Internationale) са:
- Развитие на речта (0 – 6г)
- Ред (1 – 3г.). За да се чувстват спокойни и уверени децата имат нужда от ред около себе си ( ред в околната среда, във взаимоотношенията, в действията и във времето). Внимание! Това е най-краткия период в който детето без усилия и на игра може да бъде научено на ред, който се превръща в навик и начин на действие и за напред.
- Сензорно развитие (0 – 5г.) – формират се представи за света чрез сетивата -определяне на качествата и свойствата на предметите.
- Развитие на двигателните навици (1,5 – 4г.) – целенасочени и осъзнати действия.
- Чувствителност към дребни предмети (2г.) – развитие на фината моторика.
- Социално възпитание (2,5 – 6г.) Създава се култура на поведение и социално взаимодействие.
![](https://popivasht-um.eu/files/2020/08/6-210x210.jpg)
В трудовете си д-р. Мария Монтесори посочва два основни принципа: първият – че задължение на монтесори учителката е да помага (само при нужда) и напътства, вместо да осъжда и вторият – че истинската умствена работа не изтощава, а по-скоро подхранва духа на детето.
От изключително значение в Монтесори педагогиката и също основни са следните принципи:
- Наблюдение. Обучените Монтесори педагози наблюдават работата на децата и настъпването на сензитивните периоди и оформят монтесори средата така, че тя да съдържа необходимата за развитието на всяко дете „храна”.
- Индивидуална свобода. Това е друг основен принцип в Монтесори педагогиката – свободният избор на дейност на монтесори ученика, чрез него се развиват дисциплина, чувство за ред и любов към работата, като самата работа е наградата, която децата търсят. В Монтесори средата има и строго определени правила създадени именно за да се уважи индивидуалната свобода на всяко дете.
- Подготовка на заобикалящата монтесори среда. Тя има за цел да освободи подрастващото дете от зависимостта му от възрастните. Най-важната черта на Монтесори средата е редът. Има определено място за всеки монтесори материал и след работата децата го връщат на определеното му място. Или Монтесори средата е подготвена, спокойна атмосфера, даваща възможност на децата да бъдат свободни да учат чрез собствената си активност, а монтесори средата е адаптирана към техните размери и интереси. „…образованието може да се разбира като помощ за разгръщане на вродените психични сили у детето. Това означава, че ние не можем да използваме общоприетите методи за обучение, които се основават на преподаване.” (М.Монтесори)
![](https://popivasht-um.eu/files/2020/08/7-210x210.jpg)
Монтесори средата е уютно и комфортно пространство, където има развиващи материали и децата се занимават на масички или направо на пода върху специални килимчета. Мария Монтесори подчертава, че средата трябва да е достъпна за детето и в нея има строг ред- всички монтесори материали са подредени в определени зони и детето има свободен достъп. Материалите във всяка зона съответстват на възрастта на децата в монтесори групата и това им помага да се чувстват успели в своите действия, дава им вяра, самочувствие и уважение към самите тях.
Зона на практическия живот: Това е зоната, в която децата усвояват необходими за живота практически навици. Тази зона им осигурява всички условия за развиване на самостоятелност, упоритост, отговорност, развитие на вниманието. (тук има монтесори материали, свързани с преливане, пресипване, закопчаване, почистване, вгнездяване и т.н.)
Езикова зона: Всъщност всичко в стаята на Монтесори детска градина е свързано по някакъв начин с езика. Но в тази зона са включени конкретни монтесори материали за езиковото развитие на детето, което е свързано с редица умения: развитие на фонемния слух, развитие на моторните умения, разширяване на речниковия запас, подготовка на ръката за писане.
Зона Математика: В тази зона децата се запознават и развиват елементарни математически представи. Като е важно да се отбележи, че в Монтесори средата обучението по математика е организирано на принципа от конкретно към абстрактно и всяко едно математическо действие се онагледява с добре познати за детето понятия и предмети. (съотнасят количество към брой като отброяват кестени, сравняват количества от миди и т.н.)
Зона за сензорно развитие: В своите наблюдения върху децата Мария Монтесори открила, че децата активно изследват света с помощта на сетивата: слух, зрение, осезание, обоняние и т.н. Точно монтесори материалите в тази зона помагат на детето да се развива хармонично и да се ориентира по-добре в света. Тук то развива всички свои сетива, като се учи да различава, групира и определя външните предмети, развива окомера и мускулната си памет. За Монтесори сензорното възпитание създава основа за развитие на мисленето и интелектуалната дейност, които от своя страна пък са база за изучаване на математиката и овладяване на писането. Работата с дидактичните материали от тази зона развива познавателната активност на децата.
Зона Космос (научна зона): Чрез монтесори материалите от тази зона децата имат възможност да навлязат в сложният процес на осъзнаване на своето място в света, природата, културата на различните нации. Тук децата успяват да систематизират знанията си за околния свят.
![](https://popivasht-um.eu/files/2020/08/8-210x210.jpg)
Д-р Монтесори повтаря, че е открила не образователен метод, а по-скоро истинската детска природа и нейните безмерни способности за развитие.
За разлика от детските градини, които прилагат традиционните образователни системи, методиката на Монтесори приема идеята за обучението чрез сетивата и директния опит, тъй като чрез докосване децата придобиват триизмерна представа за предметите. Така образованието следва и отговаря на нуждите на естественото развитие на детето. Д-р Мария Монтесори открива, че съществува връзка между движението и интелигентността, защото „ръцете са инструмент на ум“.
Академичното ниво и ежедневието в Монтесори средата вървят заедно, като всичко включено в учебния план за съответната възрастова група е вложено в монтесори материалите, с които децата работят. Така мисленето им преминава от нагледно- действено към абстрактно –логично. В Монтесори средата дейността на децата е по-важна от резултатите. Тук детето е активен участник в собственото си образование, развива се със свой собствен темп.
Докато в конвенционалната образователна система в България групите са разделени по възраст, в Монтесори средата те са разновъзрастови .Това поощрява развитието на социалните умения, като дава възможност на малките да се учат от големите,а по-големите се научават на търпение и толерантност. Така децата се чувстват самостоятелни, уверени в себе си и растат отговорни.
Средата „Монтесори“ прилича повече на дом – атмосферата е уютна и спокойна. Всичко е достъпно, на нивото на децата. В монтесори средата учителят не е водещ – той е само свързващо звено между средата и детето. Монтесори педагогът показва, дава насоки,поощрява уважението, творчеството, любопитството, поемането на отговорност, но без да се намесва в усилията , които детето полага, за да се справи само. „Помогни ми да го направя сам“ (М.Монтесори) Ролята на детето е активна – то само избира с кои монтесори материали, колко и къде да работи (на маса или на пода върху килимче). Монтесори учителят пооощрява естественото любопитство и му помага да прави собствени избори, за да придобие независимост и самочувствие.
И докато традиционната образователна система дава куп академични знания на децата, чрез методиката на д-р Монтесори те придобиват умения, които им помагат да растат като самостоятелни, уверени, отговорни и социално-адаптивни личности, без това да им пречи да напредват и в научните знания.