Според д-р Мария Монтесори „попиващият ум” е най-изявената и ключова способност на детето в периода на ранното детство. Това е способност да се „попива” средата около него. Ако възрастните се възхищават на своята среда, то детето я „попива”. Всичко, което детето чува и вижда, оформя част от душата му. Предизвиква промяна у него. Проявата на „попиващия ум” е още от утробата. Това подсъзнателно умствено състояние е от творчески характер. Изгражда се според подтика на вътрешната сензитивност на детето. Детето се самосъздава като „попива” средата отблизо. „Попиващият ум” наслоява материал, от който детето ще построи съзнателния си живот.